Забележителности в с. Борино и околността:
Екопътека Дяволската пътека и Дяволски мост
Дяволската пътека е породена от природния потенциал на левия приток на р. Буйновска, съчетание от скални форми, водопади, водни каскади, ерозионни котли, скални венци и др.
Екопътека Дяволска пътека може да се посети както от с. Борино, така и от Буйновска река. Могат да се посетят природните забележителности "Дяволски мост" и "Скритите водопади". Най-удобен и безопасен е достъпът откъм с. Борино - до бившият Механичен завод в местността Чатака - на 5 км югоизточно от с. Борино има паркинг, от който може да се тръгне в южна посока по маркирана пътека - след 1,2 км се пресича река Чатак дере /ляв приток на р. Буйновска/ и се навлиза във вековна иглолистна гора - от там до скалния феномен Дяволски мост са 1300 метра. Върви се по обезопасена пътека. Има изградени дървени заслони за почивка. Самият мост е скална арка, издълбана за милиони години от водите на река Чатак дере. Височината на моста е 18 м, отвор 6 метра, дебелина на скалата-3-4 метра. От моста могат да се видят участъци от страховитото ждрело на река Чатак дере. След 15-20 минути преход се стига до Скритите водопади, след което може да се стигне до водослива на Буйновска река. Пътеката излиза на 2-2,5 км надолу от Ягодинска пещера.
Екопътека Дяволска пътека може да се посети както от с. Борино, така и от Буйновска река. Могат да се посетят природните забележителности "Дяволски мост" и "Скритите водопади". Най-удобен и безопасен е достъпът откъм с. Борино - до бившият Механичен завод в местността Чатака - на 5 км югоизточно от с. Борино има паркинг, от който може да се тръгне в южна посока по маркирана пътека - след 1,2 км се пресича река Чатак дере /ляв приток на р. Буйновска/ и се навлиза във вековна иглолистна гора - от там до скалния феномен Дяволски мост са 1300 метра. Върви се по обезопасена пътека. Има изградени дървени заслони за почивка. Самият мост е скална арка, издълбана за милиони години от водите на река Чатак дере. Височината на моста е 18 м, отвор 6 метра, дебелина на скалата-3-4 метра. От моста могат да се видят участъци от страховитото ждрело на река Чатак дере. След 15-20 минути преход се стига до Скритите водопади, след което може да се стигне до водослива на Буйновска река. Пътеката излиза на 2-2,5 км надолу от Ягодинска пещера.
Резерват Кастракли
Местността Кастракли в Западни Родопи е обявена за природен резерват още през 1968 г., за да се опазят реликтни съобщества от черен бор на възраст повече от 200 години и красивият пейзаж. Резерватът се намира в землището на село Борино и обхваща стръмното дефиле на река Кастраклийска, над чиито брегове се извисяват вековните борове. В резервата се срещат още и букови и габърови дървета. Релефът е стръмен, пресечен, с почти 400 м. денивелация между най-ниската и най-високата точка, съответно 900 и 1290 м.
Природен резерват Кастракли впечатлява с разнообразието на растителни видове – повече от 330 висши растения, сред които множество редки и ендемични видове (вкл. диви орхидеи), както и много лечебни растения. В местността е изграден малък язовир с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м., който се пълни от подводен извор.
В резервата са установени повече от 450 вида пеперуди, изграден е природен център, в който е обособен специален кът – Музей на пеперудата.
Площта на резервата е около 130 хектара, предпочитана за разходка от туристите е и красивата поляна Кастракли, от нея по планински пътеки може да се продължи до хижа "Орфей" и до Кемеровия мост.
Природен резерват Кастракли впечатлява с разнообразието на растителни видове – повече от 330 висши растения, сред които множество редки и ендемични видове (вкл. диви орхидеи), както и много лечебни растения. В местността е изграден малък язовир с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м., който се пълни от подводен извор.
В резервата са установени повече от 450 вида пеперуди, изграден е природен център, в който е обособен специален кът – Музей на пеперудата.
Площта на резервата е около 130 хектара, предпочитана за разходка от туристите е и красивата поляна Кастракли, от нея по планински пътеки може да се продължи до хижа "Орфей" и до Кемеровия мост.
Мост Кемера
В местността “Дженевра” на 12 км. от с. Борино се намира римския мост „Кемера”. Той е едноарков, граден от ломени камъни и спойка от бял хоросан. Части от лицевата зидария и ъглите на хубаво извитата арка са оформени с добре обработени камъни. Настлан е с настилка от дребен речен камък. Дължината на моста е 32,40 м , а ширината - 3,60м. Висок е 6 метра. Той е част от трасето на големия римски път, свързващ Филипополис през Родопите с Никопулис ад Нестум (Неврокоп).
Родопска Дъща
Родопската дъща е уникално дървено съоръжение изработено в близост до река. Състои от две части – дървен улей, по който се довежда чиста вода и дървен съд с форма на обърнат пресечен конус. Водата пада от високо в единия край на съда и създава водовъртеж. Дъщата се ползва за валяне на нови вълнени тъкани (одеала, черги и диплари). В продължение на 2-3 часа те се въртят под ударите на водната струя, за да станат по-здрави, меки и със светли цветове. Тази дъща може да се види на 4 км. южно от Борино в местността “Хайдушки дол”.
Връх Виденица (Гьозтепе)
На 2 км. югозападно от с. Чала /намиращо се на 9 км южно от Борино/ се намира живописният връх Виденица /Гьозтепе – турски/. С височина от 1652 м. дава възможност за оглед във всички посоки-от там произлиза името Гьозтепе /огледно място- тур./. На самият връх има мегалитни каменни блокове и остатъци от древни каменни стени.
Съществува предположение, че тук е предполагаемото и известно в древността светилище на Бог Дионисий- Богът на виното, ревниво пазено от тракийското племе беси.
Според древните описания на този оракулски връх се е намирала ротонда с колонада и кръгъл отвор на покрива, както и олтар за жертвоприношение. Останките вероятно са от този храм. Не са провеждани задълбочени археологически разкопки.
Съществува предположение, че тук е предполагаемото и известно в древността светилище на Бог Дионисий- Богът на виното, ревниво пазено от тракийското племе беси.
Според древните описания на този оракулски връх се е намирала ротонда с колонада и кръгъл отвор на покрива, както и олтар за жертвоприношение. Останките вероятно са от този храм. Не са провеждани задълбочени археологически разкопки.
Панорамна площадка Орлово око
Площадката е монтирана на ръба на скалите на връх "Свети Илия" на височина 1563 метра. Разкрива се незабравим изглед към красотите на Родопите, към Пирин и малка част от Рила, към планините в Гърция. На 600м. под площадката се вие живописното Буйновско ждрело.
Ягодинска пещера и пещерно жилище
Ягодинската пещера – перла на родопските пещери, очарова посетителите в благоустроения за посещения от туристи участък с уникални карстови образования. Общата дължина на галериите й надхвърля 10 500 метра. Благоустроения за посещения от туристи участък е с дължина 1100 метра. Посетителите могат да се любуват на разнообразни карстови форми – сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, пещерни перли, драперии, оцветени фасетки, наподобяващи леопардова кожа. По благоустроеното трасе в пещерата се преминава през няколко зали, всяка от които очарова туристите със своята неповторимост.
Значителен брой от пещерите в района са обитавани от 4 000 – 3 500 г. пр. Хр. Забележително е пещерното жилище в естествения вход на Ягодинската пещера, което показва бита и материалната култура на праисторическите обитатели на райони. Намерените шест огнища, останки от вертикални станове, керамика и хромели за стриване на жито дават образна представа за живота на първобитните хора.
Значителен брой от пещерите в района са обитавани от 4 000 – 3 500 г. пр. Хр. Забележително е пещерното жилище в естествения вход на Ягодинската пещера, което показва бита и материалната култура на праисторическите обитатели на райони. Намерените шест огнища, останки от вертикални станове, керамика и хромели за стриване на жито дават образна представа за живота на първобитните хора.
Пещера Дяволско гърло
Дяволското гърло е част от величественото Триградско ждрело, което се намира на 16 км. от с. Борино. Пещерата предлага великолепна гледка на най-високия подземен водопад на Балканите (42м). Тя е свързана с легендата за слизането на Орфей в царството на Хадес, за да търси своята любима Евридика.
Харамийска пещера
Харамийската пещера се намира близо до пещерата„Дяволското гърло“. Тя е един от обектите за екстремен туризъм –посещение на необлагородена пропастна пещера.
В пещерата са открити останки от първобитни хора – техни макети, разположени в естествено осветената входна част, са една от атракциите в Харамийската пещера. Вътрешната част не е оборудвана със светлини – влиза се със собствено осветление и защитно облекло. Пещерата е достъпна само с подходящ инвентар и използване на алпийска и спелеоложка техника.
В пещерата са открити останки от първобитни хора – техни макети, разположени в естествено осветената входна част, са една от атракциите в Харамийската пещера. Вътрешната част не е оборудвана със светлини – влиза се със собствено осветление и защитно облекло. Пещерата е достъпна само с подходящ инвентар и използване на алпийска и спелеоложка техника.
Панорамна площадка Вълчи камък
Панорамната площадка се намира близо до пещерата „Дяволското гърло“, малко след Девин по пътя за село Триград. Местността е разположена североизточно от село Гьоврен, на около 1650 м. надморска височина.
От Вълчи камък се открива великолепна гледка към "опашката" на Триградското ждрело, планините Рила, Пирин, Родопите на територията на Гърция. На самия връх са изградени две интересни съоръжения:
- Висока панорамна площадка, тип вишка, която е около 10 м. над най-високата част на върха;
- Втората панорамна площадка е изградена върху едно дърво, което расте от скалата. Тя е дървена, а под нея е пропастта.
От Вълчи камък се открива великолепна гледка към "опашката" на Триградското ждрело, планините Рила, Пирин, Родопите на територията на Гърция. На самия връх са изградени две интересни съоръжения:
- Висока панорамна площадка, тип вишка, която е около 10 м. над най-високата част на върха;
- Втората панорамна площадка е изградена върху едно дърво, което расте от скалата. Тя е дървена, а под нея е пропастта.
Буйновско ждрело
Река Буйновска, извираща от подножията на връх Каинчал, на самата граница с Р. Гърция навлиза в тесен каньон-небезизвестното Буйновско ждрело, образувало се в резултат на неуморната работа на реката в продължения на милиони години –обявено за природна забележителност през 1971г., със своите 10 км. е най-дългото в страната и е включено в 100-те национални туристически обекта. Над ждрелото, след разклона за с. Ягодина, вдясно гордо издига снага, отвесна скала-, връх "Ушите" (висок 1503 м)-на 600 метра над тесният път. Лесно се разпознава „Вълчият скок”-тук скалите от двете му страни почти се допират, оставяйки тесен процеп към слънчевите лъчи.
Музей на катрана - с. Борино
Музеят на боровия катран се намира на 4 км южно от село Борино, в самото начало на Среднопланинска Дяволска пътека. До обекта може да се достигне с автомобил чрез асфалтов път, свързващ село Чала с общинският център Борино.
Сградата на музея е съчетание между камък, дърво, глина и слама с две нива и илюстрира типична родопска дървена къща от 30 те години на миналият век пригодена за извличане на боров катран.
Сградата на музея е съчетание между камък, дърво, глина и слама с две нива и илюстрира типична родопска дървена къща от 30 те години на миналият век пригодена за извличане на боров катран.
Музей на пеперудата
Музеят се намира в природен резерват Кастракли, където са установени повече от 450 вида пеперуди. Резерватът впечатлява и с разнообразието на растителни видове - повече от 330 растения, сред които множество редки и ендемични видове (вкл. диви орхидеи), както и много лечебни растения. В резервата се срещат редица ендемични и реликтни растения, както и 156 вида лечебни.
Тук се среща Орфеевото цвете - силивряка, за което легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей, когато вакханките го убиват. Силиврякът има уникални способности и дори след като е изсушен и хербаризиран, ако отново бъде потопен във вода, се съживява.
Тук се среща Орфеевото цвете - силивряка, за което легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей, когато вакханките го убиват. Силиврякът има уникални способности и дори след като е изсушен и хербаризиран, ако отново бъде потопен във вода, се съживява.
Изложбено-занаятчийски център - с. Борино
Бившето кметство на с.Борино (най-старата административна масивна сграда в общината, строена през 1908 г. ) е преустроена в Изложбено -занаятчийски център (ИЗЦ).
В сградата са подредени експозиции от бита, занаятите и традициите на населените места на община Борино, отделно има външно дворно пространство с представени занаяти.
В сградата са подредени експозиции от бита, занаятите и традициите на населените места на община Борино, отделно има външно дворно пространство с представени занаяти.
